На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 учителският съвет при Държавното педагогическо училище взема решение за изграждане на музей. Съществуването на музея се узаконява с утвърждаване на Устава на 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов.

През лятото на 1913 г., когато Южна Добруджа е анексирана от Румъния, със закриването на всички български училища, се затваря и музеят. За да се спаси богатата колекция от експонати, те са пренесени в музеите в Русе и София. В деня на румънската окупация силистренският учител Методи Божинов с големи трудности е успял да пренесе до София и предаде на Етнографския музей атрибутите на последния гръцки владика на Силистра. В Русе са занесени други ценни реликви, между които и златните съдове, подарени на града от Русия през 1828 г.

В периода на румънското управление на града учителят по история Перикле Папахаджи създава значителна колекция от материали от античността и средновековието, която експонира в сградата на румънската гимназия. През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа на България, тази сбирка е отнесена в Констанца и Букурещ.

На 19 октомври 1941 година се състои учредително събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В приетия устав се посочват основните цели на музея, а именно: „а) да сплоти всички любители на историята и етнографията в околията; б) да действа в околията за събиране и запазване на всички етнографски ценности; в) да създаде специално помещение – музей, в който да се съхраняват всички исторически и етнографски ценности“. В управата на музея се включват Стоян Анастасов, Новак Петров, Йордан Игнатов, Димитър Железаров, Жечко Русев, Драган Бобчев, Атанас Неделчев и други представители на местната интелигенция. Поради липса на специални помещения, музеят се настанява в една от стаите на читалище „Доростол“.

През есента на 1942 г. в югоизточните покрайнини на Силистра е открита римска сводеста гробница от ІV в. Местният Историко-етнографски музей предприема проучване на гробницата под ръководството на секретаря на музея Новак Петров и Жечко Русев, член на неговия управителен съвет. Откриването на гробницата става сензация не само за научните среди, но и за цялата общественост. Пълно научно изследване на силистренската гробница, нейното устройство, декоративна система и стенописи прави академик Димитър П. Димитров. Поради липса на подготвени специалисти в областта на археологията и музейното дело, ръководството на музея често търси методическа и научна помощ от Археологическия институт в София.

Тук  е  разположена  археологическата експозиция на РИМ–Силистра включваща паметници от праисторическата, антична и средновековна епохи.Музея -Той се помещава в постройка датираща от средата на XIX век – бивша сграда на турската полиция.Римската гробница със стенописи е един от най-блестящите паметници на гробничната архитектура през късната античност.
Турският форт „Абдул Меджиди”, или така наречената крепост Меджиди табия, се намира южно от Силистра.

      Адрес:гр.Силистра Цар Симеон Велики 72

      Телефон:086820388

      Имейл:museumsilistra@abv.bg

      Сайт:https://www.museumsilistra.com/bg/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR3kyLaaBoUCrT2c8ggTz_dpm4u7Ki-zxJ_jM41ue3BRFGknGYu6j_DuFsI_aem_AXydujEOVUc4Y2UQud9I67n3SzUe2_WyQFVEdpzsPDIJaC9uK_ELt0274-Xt5rG1lCR2C_2vTiUs1jTrckW2O7Wy